Това са опасенията на  новия военен министър.  Повечето от нас обаче преди още да са се замислили  за тези неговите опасения, навярно  определено смятат, че, ако правителствата продължават да се множат така по три на година, скоро в ореднялата ни колония ще настъпи истински глад за министри. Какви ли не персони през  т.н. преход видяхме да сядат в министерските кресла – фризьорки, сладкари, а за премиери дори и  „царе”, и пожарникари. Във  военното  такова пък и често  бяха поставяни дори хора служили не само в чужда армия, а  и такива според мълвата,  с недотам български корени  /В. Александров, Н.Свинаров , или  Н.Младенов /. А защо  „поставяни”, и от кого ще попита някой? За по-недосетливите – по нареждане от една къща-бункер в Южния парк. Както най-вероятно се е пръкнал  и настоящият военен министър - Николай Ненчев, изваден на показ от инкубатора  на нашенската вечна Амбър –Меглена К.Пръмова. Макар и постът да е политически, но отново силовакът ни е  далече от войнството . Е да, но пък  адвокатът  едва ли ще се озори с поверената му армия, която би се побрала във всеки провинциален стадион...

 Но видите ли, още не затоплил креслото си, министерът бърза да увери  нас-тъпите от миманса, че желае да се впише във военната ни история като някакъв нашенски Карл фон Клаузевич. Па макар и без пагони.  С адвокатска упоритост  този наш бъдещ  военен стратег  вече бил започнал „да работи” за реформирането на армията ни /жалкият остатък от нея/, да ни съветва и направлява с „ново и истинско” мислене за взаимодействието между политиците, военните и останалата част от  /колониалното/ населението ни. Както вече се забелязва, той  обаче не само ни поучава  заради това дезинформиращо  „политическо говорене” за някаква си мнима мобилизация, за натовски танкове, за някакъв  ядрен център и пр., но дори ни размахва и  пръст, защото  подобна „дезинформация  била преминала ”всякакви граници”.

  Ето той застава с честта си, че в случая само се предвиждало ”някаква” структура за координиране на НАТО в София, а относно пък изграждането на център и база в Шабла, този въпрос „не стоял пред министерството му”.И толкоз. Всички обаче знаем, че при посещението си само преди дни шефът на НАТО  - Столтенберг напомни за „планове за разполагане на постоянни сили  на Алианса у нас”. Пък и добре се знае за „договорката ни с Румъния за подсилване на източния фланг на НАТО”. И, че само глупакът може да не разбере, чесе визира единствено Русия. Колкото пък за т.н. „тежко въоръжение”, веднага си спомняме  и  думите на ген. Бен  Ходжис шеф на сухопътните сили на САЩ в Европа: „Ще направим проучване през следващите седмици в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и България, за да видим къде можем да разположим бронирана техника”. Демек по цялата руска западна граница. Та едва ли примерно тебе някой ще те пита за мнение  бе господин Ненчев?...

 Пък и всеки от нас добре знае, че причината за тези бързи и спешни визити на американския държавен секретар Кери и неговата заместничка г-жа „FUCK EU” –/ Нюланд/, на британския външен министър Хамънд и на натовският шеф Столтенберг, е единствено ставащото в Украйна. При това вече няма нищо скрито по темата, защото  само преди дни Обама откровено призна: „САЩ бе в основото на ставащото в Украйна”. И, ако се върнем ощепо- назад, на срещата в Уелс, където „престижно” ни представи и нашия Плевнелиев, ще разберем, че подобни центрове НАТО  ще строи във всички Прибалтииски страни от север, та чак до Черно море на юг.Този на наша територия е било решено да бъде край Шабла. Неговото изградане беше потвърдено и от посещението на натовския шеф у нас пред само дни. Защо тогава така силно се горещи адвокат Ненчев, че подобен въпрос „не стоял пред МО”? И как да поврваме на наивните му опасения за „за някакъв пропаганден център, че ще ходим на война”. Разбира се щом търси такъв „център”, министерът би могъл да се обърне към „Дондуков – 2”, откъдето  смело смело се ръсеше подобна информация...

 Иначе господин министерът не трябва да забравя дори и на сън, че едва ли има българин, който да желае война с Русия. Независимо дали сме в съюз с някакви си янки, британци и прочие „някаква си еврокауза”, или друга възможна преокеанска прищявка. И, ако има около себе си читави генерали , а не предатели като Анев, Колев и компания, те нека му припомнят думите на недолюбващият някога Русия прусак – Ото фон Бисмарк: „Даже и най-благополучната война няма да доведе до разпад на Русия, която се държи на милионите православни християни. Тези последните, дори да бъдат разделени с международни договори, така бързо ще се съединят един в друг в едно, както бързо и цялостно се сливат капките живак. Тази неразрушима държава на руската нация е силна, както със своя климат, своето пространство и своята непредсказуемост, така и с осъзнатата си необходимост от постоянна защита на своите граници”.