РАЗГРАДЕН ДВОР ИЗПЪЛНЕН С ДЮНЕРИ...

    Едва постфактум първо от съобщението на пресцентъра на американското посолство се разбра за посещение на шефа на ЦРУ у нас - генерал Петреъс. Потупвайки по рамото нашия премиер, той щедро го похвали с „високата оценка в борбата с тероризма, корупцията и организираната престъпност”. Генералът обаче се престори на неведом за „онова” разследване на германския вестник „Тагесцайтунг” относно тайните на криминалното минало на Борисов, точно по данни на SIMO. Американският висш военен привика също и двамата ни силови министри, както и президента, макар и само преди дни последният да беше на чинен рапорт пред Обама. Пред този наш пръв васалитет освен похвалите, на преден план гостът-началник изтъкна и основното – „необходимостта от задълбочаване и разширяване на партньорството ни ”. Такава готовност потвърди и само преди дни с обещанието си в метрополията и президента-послушник за участието ни в афганистанската война, до самият нейн край. Както преди това стана и в Ирак. А нееднократно и външният ни министър Младенов е заявявал, че сега нашите национални интереси са именно в тези две страни. Винаги едни от най-верните  на Големия брат.

     Макар и САЩ вече да губят поредната си война в маковите полета, други по-важни са днес грижите на янките. Сирийският пожар от ден на ден става все повече неконтролируем и трудно ще бъде овладян силово, без съгласието на Китай и Русия. При това последната вече твърдо подкрепя включването и на Иран в конференцията за Сирия. В допълнение на тази позиция, на срещата си с Ахмадинеджад в Китай Путин отново заяви: „Ние винаги сме подкрепяли правото на иранския народ в използването на атомната енергия за мирни цели”. Пък вече е видимо, че и на Израел не му стиска да  „гръмне” ядрените инсталации на Иран, както стори това преди години с тези на Ирак. Вече е очевидно, че никак не е случайно в момента това задъхано американско тичане на дълги разстояния - Хилари Клинтън у нас, Турция, Кавказ и целия Близък изток, Леон Панета в Индия и Афганистан, а Обама с предстояща визита в Китай. Разбира се и дотичалия сега у нас Дейвид Петреъс. Защо ли?

    Защото колкото и малка да е колониалната ни територия, шефът на  ЦРУ отлично знае, че тя е важна стратегическа площадка -  летищата Безмер , Граф Игнатиево, полигона Ново село, военноморската база Атия, ракетния полигон Шабла и пр. подобни. А се знае се, че при неотдавнащото си посещение Хилари  поиска още бази у нас. Нещо, което днес може би е стаенало още по-належащо. Тогава тя даде да се разбере, че ставащото в Сирия отново може да развърже ръцете на САЩ за интервенция без мандат на ООН. И, както винаги със заобикаляне на Съвета за сигурност с т. н. „коалиция на желаещите“. Разбира се същото и при една евентуална война в Иран?

      А Петреъс добре знае, че чука на нашата отворена врата, защото  съседите ни са затворили своите. Турция не желае от територията й да бъдат нападани мюсюлмански страни. Гърция също не дава земя за бази на САЩ и НАТО, както тогава, когато бяхме във Варшавския договор и имахме истинска армия. Още повече за разлика от нас, гърците държат на връзките си с арабските и близкоизточни народи, докато нашите държавни мъже с коленопрекслонното си и безхаерно послушание направо ги разрушиха. И да продължават по „отъпкания” си път инкогнито, без да информират обществото и зачитат неговото мнение. Трезви гласове от ВМРО обаче вече поставиха питането дали от България ще излитат SU-самолети към Иран, които от седмици са в базата Безмер; и че „зараждащите се страхове в българското общество трябва да намерят ясен отговор”. Още повече на фона на изявленията на висши ирански военни, че „всички съюзници на военна намеса срещу Иран, стават наша мишена”. Имали сме обаче гаранционният чадър на САЩ и НАТО. Добре помним и гаранцията, която Райхът ни даваше, а после същите сегашни наши съюзници хвърлиха бомбите си над мирна София.

     Днес в Родината ни свободно се разпореждат разни чужди  приватизатори , концесионери  /от водата, та чак до златото ни/, банкери, шпиони и всякакви вагабонти и пътуващи проповедници. Всички те безмилостно ограбват нашите природни и материални блага и рушат духовността на народа ни, доведен вече до просешка тояга. Останала без капка суверенитет от продажните си и корумпирани управници, държавата ни вече се е превърнала в една колониална територия, над която недай Боже биха полетели и ирански ракети. Но както обикновено, отново прозвучаха  „мъдрите” премиерски слова:  „Разчитаме на приятелството си с арабския свят и бизнеса му в България, на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат подобно решение.” Едва ли обаче вече някой вярва в неговите „мъдрости” ?...