Постинг
03.01.2014 13:33 -
ВЕКОВНАТА БРИТАНСКА БЪЛГАРОНЕНАВИСТ
ВЕКОВНАТА БРИТАНСКА БЪЛГАРОНЕНАВИСТ
Нека бегло започнем със Санстефанския договор между Русия и Турция, който предвиждал възстановяването на България поне върху част от етническата й територия. Великите сили обаче не желаят на Балканите такава държава и още в началото на 1878 г. е свикан и т. н. Берлински конгрес. На него Англия постига целта си за една България с орязани граници. Нещо повече – нейния представител – евреинът Бенджамин Дизраели открито настоявал за „допускането на турски гарнизони дори по билото на Стара планина”/!/. Сиреч, стратегически Англия след Берлинския договор се е стремяла да не допусне съединението на Източна Румелия с Княжество България. Така в своята свещена етническа територия България е разделена на седем части и оставена десетилетия напред със жизнени проблеми. Та, сетете се защо така силно се е гневил тогава дядо Вазов на този българомразец - Дизраели...
Тридесет години по-късно след края на Първата световна война друг британски премиер, не по-малък българоненавистник от Дизраели е Давид Лойд, който завинаги ще остане в националната ни памет като истинско сатанинско зло. Заедно с френския си съплеменик Майерон Клемансо, първо с Версайския, а месеци по-късно и с последвалия Ньойски диктат, те върнаха току-що възродената ни Родина направо в небитието.
Вече по време на Втората световна война на срещите на Тримата в края на 1943 г. в Москва и Техеран, следващият още по-зъл българомразец - Чърчил упорито настоявал за пренясяне на войната на Балканите, като изрично СССР да обявят война на България /с която е в дипламатически отношения/, а независимата тогава Турция да се включи при Съюзниците. Това велико англосаксонско лукавство – войната да е далече от териториите и на Англия и на САЩ, никога не е преставало! Паметно ще остане и Чърчиловото послание от 1944 г., че:”Ако българите не искат да бъдат окупирани от руски войски, те трябва да се съгласят това да стане от турски”.
После в хода на войната срещата в началото на 1943 г. в Касабланка между Рузвелт и Чърчил бележи разгарянето с небевала сила на започващата вече тотална бомбена война. Вече без спазването на никакви международни норми по време на военни действия. Сега,, казал Чърчил – „ние вече имаме пълен план за действие...” По въпроса бил подробно "осветлен" от своя съплеменик и „научен експерт” – избягалият немски евреин Линдерман за бонбардирането на цивилни цели и жилищни квартали с деца и жени.
Толкова много възхитен от "хуманната" идея на кръвният си брат, човеконенавистникът Чърчил с пура в уста изобразяващ някакъв фалически етюд, не се стърпял да изрече: „София трябва да бъде изавнена със земята и на мястото бъдат засадени картофи”. След първите терористични удари на „доблестнити” си летци убиецът Чърчил добавил: „Продължавайте с лекарството, то дава добри резултати...” В края на 1943 и началото на 1944 г. тези терористични нападения се извършват не над военни обекти, а над жилищни квартали с мирно население! Година по-късно пак под патронажа на този анти-човек – Чърчил, буквално е изпепелен Дрезден заедно със смъртта на стотици хиляди невинни хора. Над мирна София англо-американските терористи изпратиха над 2000 самолета предимно бамбардировачи, разрушиха над 13 хиляди сгради, убиха близо 1000 и раниха тежко още толкова наши сънародници. Днес безродните ни управници се надпреварват да полагат цветя на паметника на тези терористи, а за величавия подвиг на капитан Списаревски, позорно мълчат. Поне онези от Метрополията биха могли да се извинят... По-късно на Парижката конференция през 1946 г. британската делегация начело с Чърчил отново е основен противник на България. Този „чистофайник” дори ни се присмел и на тема чистоплътност. Явно защото не е могъл да забрави фиаското си при Дарданелите през 1915 г., след което е бил принуден да си подаде оставката. Унижение, което го е карало до кончината си чак през 1965 г. да запази антибългарската си злоба. Която най-вероятно е разбрал, че е останала взаимна... Днес отново гордите албионски вождове определено ненавиждат нас българите. Името на Давид Камерът е истинското лице на тази ненавист, която той дори не се опитва да скрие. Неговите „ограничителни” мерки спрямо България са нещо повече от сегрегация. И не само към нас и румънците. Той дори заплашва, че ще наложи специални рестрикции и дори вето относно разширяването на ЕС с редицата още малки балкански държави. Давид Камеран дори лаконично заяви:”Да забраним на бедните да посещават страната ни”. Или още, че например - Лондон ще блокира всяка инициатива за създаване на обединени въоръжени сили на Европейския съюз/!/. Разбира се, всичко това е само част от общото, с което „великите” британци се опитват да налагат нормите и правилата си в Алянса. Тяхната политическа моногамия с презокеанските си аонгло-саксонски родственици има своята историческа основа, и е напълно логична пред една такава със Стара Европа. Едва ли трябва да ни учуда и фактът, че Давид Камерън е против обединени въоръжени евросили, при наличието на „техните” Атлантически такива – НАТО. Ако приемен за недостатъчно показателен фактът, че и Наполеон, и Хитлер са ненавиждали британците и воювали зверски с тях, цели две столетие по-късно двама патриарси в европолитиката и създатели на ЕИО – Де Гол и Аденауер, също откровено не обичаха британците. Те налагаха вето след вето над Англия за приемането й в общността, нещо станало едва в 1973 г./!/. Исторически ще останат думите на великия французин Де Гол, че „Британия ще бъде Троянският кон за Европа и така ще се появи нова атлантическа общност зависима от САЩ”. И изглежда ще остават и пророчески.. Вгледамели се в окултната масонска пирамида с едноокия Луцифер на зелените пари ще видим , че върху герба на САЩ на заден план пише: „Нов световен ред през вековете”. Натам днес наравно с Вашингтон уверено крачат и Москва, и Пекин. Разбира се и послушното пале – Европейски съюз. Дотогава, докато бавно и полека напълно се разпадне и пророчеството на генерала се сбъдне. Колкото до отдавна харизаната ни Родина, в бъдещия ареал на НСР, съдбата ни явно си остава същата – да бъдем територия, гонени и ненавиждани. Най-вероятно самите си го заслужаваме...
Толкова много възхитен от "хуманната" идея на кръвният си брат, човеконенавистникът Чърчил с пура в уста изобразяващ някакъв фалически етюд, не се стърпял да изрече: „София трябва да бъде изавнена със земята и на мястото бъдат засадени картофи”. След първите терористични удари на „доблестнити” си летци убиецът Чърчил добавил: „Продължавайте с лекарството, то дава добри резултати...” В края на 1943 и началото на 1944 г. тези терористични нападения се извършват не над военни обекти, а над жилищни квартали с мирно население! Година по-късно пак под патронажа на този анти-човек – Чърчил, буквално е изпепелен Дрезден заедно със смъртта на стотици хиляди невинни хора. Над мирна София англо-американските терористи изпратиха над 2000 самолета предимно бамбардировачи, разрушиха над 13 хиляди сгради, убиха близо 1000 и раниха тежко още толкова наши сънародници. Днес безродните ни управници се надпреварват да полагат цветя на паметника на тези терористи, а за величавия подвиг на капитан Списаревски, позорно мълчат. Поне онези от Метрополията биха могли да се извинят... По-късно на Парижката конференция през 1946 г. британската делегация начело с Чърчил отново е основен противник на България. Този „чистофайник” дори ни се присмел и на тема чистоплътност. Явно защото не е могъл да забрави фиаското си при Дарданелите през 1915 г., след което е бил принуден да си подаде оставката. Унижение, което го е карало до кончината си чак през 1965 г. да запази антибългарската си злоба. Която най-вероятно е разбрал, че е останала взаимна... Днес отново гордите албионски вождове определено ненавиждат нас българите. Името на Давид Камерът е истинското лице на тази ненавист, която той дори не се опитва да скрие. Неговите „ограничителни” мерки спрямо България са нещо повече от сегрегация. И не само към нас и румънците. Той дори заплашва, че ще наложи специални рестрикции и дори вето относно разширяването на ЕС с редицата още малки балкански държави. Давид Камеран дори лаконично заяви:”Да забраним на бедните да посещават страната ни”. Или още, че например - Лондон ще блокира всяка инициатива за създаване на обединени въоръжени сили на Европейския съюз/!/. Разбира се, всичко това е само част от общото, с което „великите” британци се опитват да налагат нормите и правилата си в Алянса. Тяхната политическа моногамия с презокеанските си аонгло-саксонски родственици има своята историческа основа, и е напълно логична пред една такава със Стара Европа. Едва ли трябва да ни учуда и фактът, че Давид Камерън е против обединени въоръжени евросили, при наличието на „техните” Атлантически такива – НАТО. Ако приемен за недостатъчно показателен фактът, че и Наполеон, и Хитлер са ненавиждали британците и воювали зверски с тях, цели две столетие по-късно двама патриарси в европолитиката и създатели на ЕИО – Де Гол и Аденауер, също откровено не обичаха британците. Те налагаха вето след вето над Англия за приемането й в общността, нещо станало едва в 1973 г./!/. Исторически ще останат думите на великия французин Де Гол, че „Британия ще бъде Троянският кон за Европа и така ще се появи нова атлантическа общност зависима от САЩ”. И изглежда ще остават и пророчески.. Вгледамели се в окултната масонска пирамида с едноокия Луцифер на зелените пари ще видим , че върху герба на САЩ на заден план пише: „Нов световен ред през вековете”. Натам днес наравно с Вашингтон уверено крачат и Москва, и Пекин. Разбира се и послушното пале – Европейски съюз. Дотогава, докато бавно и полека напълно се разпадне и пророчеството на генерала се сбъдне. Колкото до отдавна харизаната ни Родина, в бъдещия ареал на НСР, съдбата ни явно си остава същата – да бъдем територия, гонени и ненавиждани. Най-вероятно самите си го заслужаваме...
Следващ постинг
Предишен постинг
